ТЕМИТЕ В МЕДИИТЕ - 10.09.2016 г.
Изготвил Пресцентър на БСК, тел. 02 932 09 28, e-mail: pr@bia-bg.com

За БСК
Заглавие: Има ли кой да работи в България?
Дата: 09.09.2016 10:45
Медия: Econ.bg
Само след 5 до 10 години на българския трудов пазар ще липсват поне 400 000 души. И тъй като българите продължават да емигрират, а работещите в страната чужденци са твърде малко, изгледите за бъдещето не са никак розови

Болници без медицински сестри, училища без учители, автомобилни заводи без механици: след няколко години България може да изглежда именно така. Причината: през последните десетилетия стотици хиляди българи избраха да живеят и работят в чужбина. Малко от тях се връщат, а работещите в страната чужденци се броят едва ли не на пръсти.

Според БАН, само след около 5 до 10 години на България ще ѝ липсват поне 400 000 квалифицирани кадри. Томчо Томов от Българската стопанска камара (БСК) дава пример с един от най-бързо развиващите се сектори в страната - производството на компоненти за автомобили. "През следващите 2-3 години този бранш ще има нужда от около 25 000 ниско и средно квалифицирани кадри", казва Томов и изрежда още проблемни сфери: "Потребността от софтуерни инженери нараства - в този бранш ще са необходими 30 000 специалисти. 20 000 квалифицирани кадри с добра езикова култура ще са нужни на аутсорсинг сектора (кол центрове, инфомационни и бизнес услуги). А 5 000 работници ще са необходими в земеделието. През следващите 5-7 години на България ще ѝ трябват и около 10 000 учители - поради застаряването на кадрите. Към момента в образователните центрове липсват около 2 000 учители", посочва експертът от БСК, цитиран от Дойче веле.

Който замине да учи в чужбина...

Томчо Томов, който е специалист по управление на човешки ресурси, подчертава, че всяка година работната сила в България намалява с около 35 000 души. "Естественият прираст на населението е намалял за 14 години с около 6%. Отделно годишно около 27 000 младежи напускат страната", добавя Томов.

В много от случаите младите българи "бягат" от родния трудов пазар непосредствено след завършване на средното образование. През миналата година 17% от абитуриентите са заминали да следват в чужбина. И тъй като едва към 2030 година българските заплати ще възлизат на 50% от нивото на европейските, много от тези младежи по всяка вероятност няма да се върнат да работят в България - подобно на десетки хиляди други, завършили висше образование в Германия, Франция, САЩ, Великобритания и предпочели да се установят някъде на запад. Според данни на БСК, цитирани от Томчо Томов, в България се връщат едва около 2-3% от завършилите висше образование в чужбина.

"Скоро България ще трябва да внася работна ръка от чужбина, защото в много професии липсват кадри", обяви през юни проф. Искра Белева от Института за икономически изследвания към БАН. Откъде обаче ще дойдат тези кадри и каква е актуалната ситуация в България?

Колко чужденци работят в България?

Според Министерството на труда и социалната политика, през 2014 в България са били регистрирани едва около 30 000 чуждестранни работници. От тях малко над 23 000 са граждани на трети страни. Останалите са от ЕС, Швейцария и от страни-членки на Европейското икономическо пространство. На фона на ниските заплати в редица сектори тези цифри не са никак изненадващи.

Преди време различни български медии цитираха зам.-председателя на Народното събрание Иван Иванов, според когото "обезлюдени села и пусти къщи биха могли да се предоставят на бежанци". По този начин с подходяща интеграционна политика можело отчасти да се решат проблемите на трудовия пазар. Малко по-късно Иванов отрече да е изричал подобни думи. Според културния антрополог проф. Ивайло Дичев, подобни идеи са всъщност много смислени. "Не слушайте расистите-националисти. Ние няма да започнем да раждаме по 3-4 деца, няма да дойдат бесарабските българи, няма да се върнат емигрантите ни от чужбина. Да разчитаме те да ни оправят демографията е все едно в Обединеното кралство да чакат австралийци", казва проф. Дичев и добавя: "Можем да направим това, което правят много други страни, като например Америка, Англия, Франция и Русия. Да, Русия е една от най-мигрантските страни. Но можем и нищо да не правим и тихо да угаснем като нация".

Бежанците и трудовият пазар

Според проф. Дичев, България би могла да избира кой да идва в страната. "Но едно е ясно: тези, които ще дойдат, няма да са като нас. И затова трябва да сме готови да се борим срещу ксенофобията", казва Дичев и допълва: "Аз не съм демограф, моята грижа е публичният дебат. А в момента той е сюрреалистичен. Из медиите шестват невежи и агресивни хора, които залъгват бабите, че внуците им ще се върнат. А това няма да се случи. И най-много ме притеснява, че нищо не правим - само се опияняваме от расистки приказки".

Според данни на "Бюрото по труда", през 2015 година посреднически услуги за търсене на работа са ползвали едва 61 бежанци, получили убежище в България. Само 11 от тях са намерили работа, а 10 са включени в обучения. През същата година над 4 000 души са получили бежански статут. Вероятно обаче много от тях са напуснали страната. До месец юни т.г. в "Бюрото по труда" като търсещи работа са били регистрирани 13 бежанци. А 50 други са започнали работа по специална програма на Министерството на труда.

Проблемът с образованието

На фона на всички изредени дотук цифри и факти, изгледите за бъдещето не са никак розови. Но това не се дължи единствено на демографското развитие и на емиграцията. Вина има и образованието. Според Министерството на труда, в близо половината от случаите фирмите, наели служители непосредствено след като са завършили висше образование, се оплакват от недостиг на знания и умения. Томчо Томов от БСК изброява и други проблеми: "В България 60% от завършилите студенти работят на позиции, изискващи средно образование. Това се дължи отчасти на пренасищането в областта на икономическите и хуманитарните направления. Същевременно средното професионално образование е в упадък. Там качеството е ниско, децата излизат без практически умения, а квалификацията на преподавателите често е остаряла", казва експертът и посочва още един съществен проблем: огромен брой млади хора отпадат твърде рано от образователната система. "Около 700 000 души в работоспособна възраст нямат средно образование", отбелязва Томов.

През последните години се наблюдава и друга тревожна тенденция: към 400 000 млади българи попадат в категорията на т.нар. "нищонеправещи". Защото нито учат, нито работят.

Училищно образование
Заглавие: Азбучни убийства
Дата: 10.09.2016 08:51
Медия: Труд

Изучаването на азбуката "в Кунева поредност" е класически пример за деструктивно чиновническо мислене

Решението на министъра на образованието и науката Меглена Кунева първокласниците да учат буквите не по азбучен, а "по друг ред", е странно. Казвам го и веднага ще обясня защо. Сега, няколко десетилетия след като съм завършил, си давам сметка, че училището е мястото, където ще те научат накъде отлитат птиците през есента, но няма да ти покажат твоята посока. Ще ти кажат кой е написал "Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът!", но няма да ти дадат отговора. Ще ти обяснят какво е числото Пи, но не и кой си ти!
Пак в училище научаваш нещо безценно, но ако не ти е важно, можеш бързо-бързо да забравиш. Тайната на българската азбука! И каква по-добра възможност днес, няколко дена преди началото на учебната година, да я припомним на всички, които по една или друга причина са я забравили. Пък дай Боже да се сети и министър Кунева!

Първата ни азбука, глаголицата, е създадена преди повече от 11 века. В нея буквите са не само букви, а цели думи. И звучат горе-долу така:

"Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!"
Началото "Аз, буки, веди глаголати!" означава "Знай буквите, за да говориш мъдро". А цялата ни азбука е един от най-въздействащите текстове, защото показва, какво трябва да направи човек, ако иска да живее истински. Със себе си, другите и Бог.

Затова с известни познания, много справки и малко късмет си позволявам да предложа моя превод на азбуката на съвременен български език! Ето какво говорят нашите букви на всеки, който има желание да ги чуе:

Знай буквите, за да говориш мъдро. Научи се да живееш здраво на земята, защото наша е тя опора. Изричай думите твърдо и нагоре се стреми. Върви, като избягваш лошото. Покорявай висотите. Ти мъж, ти жена, вие хора. Човече, тръгни с ум и разум. Във вярна посока и с ясно съзнание. Напред. Слава!

Такъв е смисълът на нашата азбука. На това ни учи тя. Това е нейният дух, с който черните "черти и резки" се въздигат и извисяват над бялата хартия. Ето защо я наричали "глаголица" – "знаците, които говорят". Но само от нас зависи дали ще чуем, какво ни говори българската азбука и ще го предадем ли на нашите деца.

Затова изучаването на буквите "по друг ред" е класически пример за чиновническо мислене. А то по традиция винаги създава проблеми там, където те изобщо не съществуват. Защото въпросът изобщо не е как да се преподава азбуката – отпред-назад, в организиран хаос или както дойде – защото е сигурно, че след като първокласниците са се захванали с нея, те рано или късно ще я научат. Истинският въпрос е как да стане така, че учениците да схванат не само буквите, но и духа, който витае над тях. Едва тогава можеш да кажеш, че обучаваш хора, достойни да разберат завета на Светите братя – нашето "Аз, буки, веди"! Ето това означава наистина да знаеш азбуката. Иначе ще научиш буквите, но никога няма да разбереш – дори и министър да станеш – какво в действителност ти казват те.

Всичко това звучи с особена сила в наше време, защото да си ученик вече не е същото. Едно време баща ми нито знаеше кой клас съм, нито в кое училище уча. Днес не можеш да си пуснеш детето просто така на училище. Първо, трябва да му намериш учител по математика. После – по български език и литература. Да е изкарало няколко курса по чужд език и чак тогава да го запишеш… в първи клас.

Преди години бях учител, а сега имам дъщеря, която ще бъде в пети клас, затова имам чувството, че вече на училище с любопитство ходят само учителите, защото имат толкова много нови неща да учат. От началните класове ще разберат как работят новите технологии, а големите ученици ще им разкажат и покажат всичко останало за живота!

"Новият подход" към азбуката за пореден път показва един явен проблем на образованието у нас. Системата не е създадена, за да кара децата да мислят, а за да накара родителите им да се чудят. Да се чудят и да се маят откъде да намерят пари за частни уроци. Защото не е нормално още от първия си учебен ден първокласниците да тръгват на частни уроци. Срамно е учебници, помагала и програми да се сменят толкова често, сякаш Христо Ботев, Пейо Яворов и Йордан Йовков продължават да пишат и до днес, а Питагор и Талес не спират да измислят нови теореми. Сигурен съм, че заради "новия прочит на азбуката" и романът "Под игото" може да бъде променен. И вместо Бойчо Огнянов да пита "Нашето А, Б, Райно, кой го написа?", въпросът да звучи така: "Нашето А, Ф, Райно, кой го написа?"

Само че ние, българите, имаме проблем не само с българската азбука, но и с всички останали. Не познавам семейство, което да не дава пари за частни уроци по чужд език, който тяхното дете така и така учи в училище. Затова наистина няма нищо по-скъпо от безплатното ни образование. Какво е обяснението? Безумие е вече толкова години думата "реформа" да не означава нищо. Кой е виновен за това безобразие? Може би азбуката! Защото точно заради нея в речниците думата "министър" е преди думата "учител"…
Наистина ли всички битки в образованието отдавна са загубени и ние, всички заедно, се въртим в някакъв омагьосан кръг, от който отдавна е изпаднал здравият смисъл? Не ми се вярва! Вярно е, че първокласниците не си избират сами учителите, а ние, възрастните не си назначаваме министрите. Но пък те, за разлика от децата, всеки Божи ден са на изпит. И ще им се наложи да свикват, че непрекъснато трябва да си носят оставката в джоба…

Май се поувлякох малко, защото съвсем забравих министър Кунева. А тя безспорно е жена с много таланти. Завършила е право, защитила е аспирантура и е практикувала като юрист. Работила е като редактор и водещ в БНР. Казват, че има познания в областите "транспорт" и "енергетика". Владее английски, френски и руски език, пише книги и сценарии за филми. И не на последно място – занимава се с политика. Или както е модерно да се казва, "прави политики".

Само че не е ли крайно време Меглена Кунева да реши с какво точно й се занимава и да се захване с него? Ама само с него! И да тръгне, както ни учи глаголицата, "с ум и разум. Във вярна посока и с ясно съзнание". Така ще познае Истината и Тя ще я направи свободна. Свободна от поста й на министър на образованието и науката.

Заглавие: Всяко училище с униформа и химн
Дата: 09.09.2016 23:55
Медия: Политика
Държавата регламентира кога се вдига националното знаме и кога се слуша химнът
Най-малките също харесват униформите. ИНТЕРНЕТ В страни като Япония и Великобритания, където образованието е на много високо ниво, дрескодът в училищата е задължителен. Всяко българско училище в близките години трябва да се сдобие с униформа и химн. Това е част от новите наредби на МОН, свързани с превръщането на ритуалите във все по-съществена част от училищния живот.
Не сме заложили специални срокове, в които това да се случи, но всички училища постепенно ще трябва да вървят в тази посока, заяви заместник-министърът на образованието Диян Стаматов.
По неговите думи постепенно в близките години всяко училище ще трябва да има свое знаме, ученическа униформа и химн. Възможно е униформата да не бъде цялостна, а да има само връхни дрехи, емблеми, тениски или други опознавателни знаци за това, че децата принадлежат към даденото училище, посочва той. По думите му идеята е учениците по този начин да се чувстват приобщени към училищния живот.
"И сега много от училищата имат част от тези ритуали, но идеята е да бъдат въведени всички и ученикът да получи възможност да се почувства като част от общия живот в училището", казва Стаматов.
Ще има и регламенти в кои случаи се внася училищното знаме, кога се издига българският флаг. Още в пети клас децата ще учат химна на България и този на Европейския съюз. Възможно е училищата да възложат на децата да напишат официалния химн на школото.
Наредбата за приобщаващо образование има за идея всички деца да се почувстват като част от училищната общност. Освен ритуалите много важно значение ще има подкрепата за децата, за да се превърнат в част от училището. За всеки ученик, който има проблем или специални образователни потребности, ще се правят специални екипи, които да го подкрепят. Те могат да включват педагози, психолози и родители. Ще участват също ресурсни учители, а при нужда и социални работници. Задачата на този екип е да идентифицира проблема на детето и да се опита да му помогне да го реши, включително като говори със семейството му. Ако трябва, ще бъдат привличани и социални работници, както и хора от регионалното управление на образованието. Идеята е това да става на така наречения принцип на позитивната дисциплина ­ тоест на поведението на децата да не се реагира с наказания и санкции, а за добро отношение към учебния процес те да бъдат стимулирани с награди и подаръци.
В класовете, в които има деца със специални образователни проблеми, ще бъдат назначавани помощник-учители, които да съдействат на преподавателя по време на час. Не е задължително те да имат педагогическо образование, но могат и да бъдат пенсионирани учители. Ако например в класа има хиперактивни деца, които не могат да се концентрират по време на урока, помощник-учителят ще ги придружава, когато излизат от час, за да не остават без надзор. Не е ясно обаче как ще подходят към назначаването на такива учители школа, които са на ниски делегирани бюджети поради малкия си брой ученици. Предполага се, че такива школа просто ще откажат да приемат деца с проблеми, защото не могат да им осигурят надзор. Помощник-учител ще трябва да се назначава задължително в класове, където има над три такива деца.
Освен за работа с деца в риск училищата могат да правят и екипи, които да работят с учениците, които имат изявени дарби. За тях ще се намират подходящи преподаватели, които да развиват талантите им, като не е задължително това да бъдат учителите им в училище. Това може да става и през новата програма "Твоят час", благодарение на която треньори, хореографи и актьори могат да работят с учениците, които вече са показали таланти в дадена област. Ще се прави всичко възможно на тези деца да бъде осигурено и допълнително участие в национални и международни състезания и олимпиади, както и във всякакви пленери, уъркшопи и други форми, в които могат да обменят знания и умения с връстниците си. За всяко отделно дете се прави индивидуален план за подкрепа и специален екип, който да работи с него. Учители обаче вече протестираха срещу това, че новият начин на работа ще ги накара да затънат в бумащина, вместо реално да развиват дарбите на децата. Посочено е, че при нужда във въпросните екипи ще могат да се канят и други специалисти. За децата със специални образователни потребности могат да се правят терапевтични и рехабилитационни програми.
Детските градини също ще имат подобни програми. Те например ще въвеждат допълнителни модули за деца, които не владеят български език, и на учителите ще се заплаща допълнително за тяхното обучение. Ще се правят отделни програми и за психомоторното, познавателно и езиково развитие на децата. Предвижда се и лятна работа още от детската градина за деца, които не умеят да боравят добре с българския език.
Заглавие: Ще има централизиран прием за I клас в София, Варна и Пловдив от догодина
Дата: 09.09.2016 22:38
Медия: Дума

От учебната 2017-2018 г. в три големи града - София, Варна и Пловдив, ще бъде въведен централизиран прием в І клас, като водещ критерий ще е местоживеенето. Правилата ще се определят от съответната община. В Бургас такава практика вече действа. Това съобщи зам.-министър Диян Стаматов на семинар за журналисти във Велинград вчера.
По думите на главния секретар на МОН Красимир Вълчев министерството обмисля също да се разработи схема за определяне на максимален капацитет за обучение на ученици в големите училища, към които напливът е голям. Възможно е на някои училища т.г. да бъде разрешен по-голям брой паралелки в І клас.
Поради свиването на основното образование с една година и отпадането от него на осмия клас в много малки общини възниква проблем с броя на децата и заплатите на учителите, които ще бъдат намалени заради намаления им брой часове. МОН обмисля вариант за спасяване на положението, като с подготвяния в момента стандарт за нормирането и заплащането на труда да се позволи при такива случаи учителите в прогимназията да запазят заплатите си и при намален хорариум. Още при приемането на закона левицата предупреди, че ще бъдат засегнати 200-300 основни училища в малки общини, доста от които са застрашени от закриване. Според прогнозите на Красимир Вълчев около 1/3 от основните училища ще могат да удължат обучението до Х клас и ще се трансформират в т.нар. обединени училища.
Министър Меглена Кунева рапортува, че "сме готови за новата учебна година" и няма хаос заради въвеждането на новия училищен закон. На 15 септември в класните стаи на 2450 училища у нас ще влязат 90 хил. учители и около 700 хил. ученици. Първолаците са около 66 хил. - с 900 по-малко от м.г., съобщи Стаматов. В 16 училища в София ремонтите продължават, още 17 в страната няма да са готови за 15 септември. По думите на Меглена Кунева, издателите са уверили, че новите учебници по история за V клас ще стигнат до всяко училище за началото на учебната година.